През 1961 година в България е създаден първият Изчислителен център — съвместно звено на Математическия институт при БАН и Математическия факултет на Софийския университет. Основен двигател на инициативата е математикът Любомир Илиев, който от години следи развитието на електронните изчислителни машини и настоява страната да започне да подготвя собствени специалисти. В края на същата година центърът преминава изцяло към Математическия институт, а Илиев става негов ръководител.

Една от първите задачи на новото звено е създаването на собствена цифрова машина. Проектът, разработван основно през 1962 и 1963 година, получава името „Витоша“. Това е първият компютър, проектиран и построен в България, но не бива да бъде представян като персонален компютър в съвременния смисъл. Машината е предназначена за математически изчисления и заема значителна част от специално подготвено помещение.

Научен ръководител е Любомир Илиев, а по конструкцията и програмното осигуряване работи екип от млади инженери и математици. Благовест Сендов проектира математико-логическата част и отговаря за софтуера. За машината са създадени програми за пресмятане на елементарни функции, решаване на уравнения и изпълнение на някои приложни задачи.

„Витоша“ работи в двоична система и използва 40-битова машинна дума. Аритметичното устройство извършва събиране, изваждане, умножение и деление, а програмите се съхраняват в паметта заедно с числовите данни. Машината може да работи както автоматично, така и в ръчен режим, при който операторът проследява отделните стъпки от командния пулт.

Оперативната памет е изградена върху магнитен барабан, въртящ се с около 3000 оборота в минута. Тя съхранява 512 числа с дължина 40 бита, а средното време за достигане до дадена стойност е около 10 милисекунди. За съвременен потребител този обем изглежда нищожен, но в началото на 60-те години подобна памет изисква сложна механична и електронна конструкция.

Данните се въвеждат чрез петканална хартиена перфолента. Информацията е представена от комбинации от отвори, които се прочитат от електромеханично устройство, първоначално предназначено за телеграфна техника. Резултатите не се появяват на монитор — такъв няма. Машината преобразува двоичните числа и ги отпечатва върху хартия чрез преработена електрическа пишеща машина.

По приблизителни технически данни конструкцията е дълга около четири метра, висока два метра и тежи близо един тон. В нея работят около 1500 електронни лампи и 5000 полупроводникови диода. Лампите отделят много топлина, затова е необходима специална вентилационна система, а общата консумация достига приблизително 12 киловата. Самата машина и съпътстващото оборудване се нуждаят от помещение с контролирани условия и стабилизирано електрозахранване.

През август 1963 година „Витоша“ е изпратена в Москва за изложбата „България строи социализъм“. Там българският екип демонстрира изчислителните ѝ възможности пред публика. Благовест Сендов участва лично в представянето, а запазена снимка показва и посещението на първата жена космонавт Валентина Терешкова.

След завръщането си машината е използвана за разработване и изпитване на програми и за решаването на ограничен брой практически задачи. Тук е необходимо едно уточнение: „Витоша“ е първият български компютър, но внесеният през 1964 година „Минск-2“ е определян от БАН като първия компютър, експлоатиран редовно и продължително в страната. „Витоша“ е преди всичко експериментална разработка и школа за създаващите се български инженерни и програмни екипи.

Популярни разкази свързват края на машината с повреда на водопроводна тръба в помещението над нея. Проникналата вода предизвикала корозия и множество трудно откриваеми неизправности. Около 1967 година компютърът е демонтиран, а голяма част от компонентите са използвани за други разработки. От него е запазен отделен модул от паметта, съхраняван в Института по математика и информатика на БАН.

Значението на „Витоша“ не се измерва само с бързодействието или обема на паметта. Проектът събира на едно място математици, електроинженери и бъдещи програмисти, които за първи път у нас преминават през целия процес — от логическото проектиране и сглобяването до писането и изпитването на програми. Скоро след това в България са създадени електронните калкулатори „Елка“, а през следващите десетилетия страната развива значително производство на изчислителна техника.

„Витоша“ не е била серийна машина и не е могла да се конкурира с продукцията на водещите компютърни държави. Тя обаче доказва, че в България вече съществува екип, способен самостоятелно да проектира хардуер, памет, управляващи устройства и програмно осигуряване. Именно затова машината остава важна отправна точка в историята на българската информатика.