Неандерталците, които строили в пълен мрак

На 336 метра от входа на пещера, далеч отвъд естествената светлина, някой е счупил стотици сталагмити, пренесъл ги е и ги е подредил в големи пръстеновидни конструкции.

Това се е случило преди около 176 500 години.

Мястото е пещерата Брюникел в Югозападна Франция. След като пещерата е открита през 1990 г., изследователите попадат на две големи структури и няколко по-малки натрупвания от умишлено отчупени сталагмити. Големият пръстен е приблизително 6,7 на 4,5 метра, а малкият — около 2,2 на 2,1 метра. Част от фрагментите са поставени един върху друг в два, три и дори четири реда.

Общо са използвани около 400 парчета сталагмити. Събрани един след друг, те биха образували линия с дължина около 112 метра, а приблизителната маса на преместения материал е 2,2 тона.

Това не изглежда като случайно срутване. Парчетата са подбирани, премествани и подреждани в ясно разпознаваеми форми. На различни места учените откриват и следи от нагряване и огън. Самото достигане толкова навътре в пещерата означава, че хората са имали начин да осветяват пътя си и да се ориентират в пълен мрак.

Когато учените датират образувалия се по-късно калцит върху конструкциите, резултатът е 176 500 ± 2100 години. На тази възраст находката попада в периода на неандерталците в Европа и днес се приема като тяхно дело.

Това променя представата за начина им на живот. За изграждането на тези структури е било необходимо не само физическо усилие, а и организация — избор и отчупване на сталагмити, пренасянето им, подреждането им и работа в среда без естествена светлина.

Но остава най-интересният въпрос: защо?

Находките не позволяват да кажем дали мястото е използвано за практически цели, за събирания или за някаква символична дейност. Самите автори на изследването подчертават, че функцията на конструкциите остава неизвестна. Затова твърденията за „храм“ или „ритуално светилище“ са интересни хипотези, но не и установен факт.

Сигурното е друго: преди повече от 170 000 години неандерталците вече са навлизали стотици метри под земята и са променяли пещерното пространство по предварително организиран начин.

Какво според вас би накарало група хора да пренесе два тона камък толкова дълбоко под земята?