На сутринта на 25 юли 2001 г. над части от град Чанганасери в южния индийски щат Керала започва да вали. Самият дъжд не е необичаен – районът е в разгара на мусонния сезон.

Необичаен е цветът му.

Водата е наситено червена, а събрана в съдове изглежда почти като разредена кръв. Първият добре документиран случай обхваща район от около два квадратни километра. През следващите седмици подобни цветни валежи са съобщени и от други части на Керала, като отделни случаи продължават през юли, август и септември.

Скоро се появяват и съобщения за жълт, зелен и почти черен дъжд.

Какво прави водата червена?

Пробите са изпратени за анализ в индийския Centre for Earth Science Studies и Tropical Botanic Garden and Research Institute.

Под микроскоп учените откриват огромно количество малки кръгли частици. Именно те оцветяват водата – цветът не идва от разтворен химикал.

Когато частиците са поставени в хранителна среда, те започват да растат. Изследователите ги идентифицират като спори на водорасли от рода Trentepohlia.

Това е интересен организъм. Въпреки че принадлежи към зелените водорасли, Trentepohlia често изглежда оранжева или червена заради голямото количество каротеноидни пигменти в клетките.

При проверка на района учените откриват Trentepohlia в големи количества върху лишеи по дървета, скали и дори улични стълбове. Официалният доклад заключава, че спорите в дъжда най-вероятно са от биологичен и местен произход. В пробите не са намерени доказателства, че цветът идва от метеоритен материал, вулканична пепел или пустинен прах.

И тогава се появява версията за извънземен живот

Историята вероятно щеше да остане просто любопитен природен феномен, ако двама изследователи – Годфри Луис и А. Сантош Кумар – не предложиха далеч по-сензационно обяснение.

Те изследват червените частици и съобщават, че при техните първоначални тестове не успяват да открият ДНК. В комбинация със съобщения за силен шум в небето преди първите валежи това ги кара да предложат хипотеза, че частиците може да са попаднали в атмосферата след разпадането на комета.

Така се появява твърдението, че над Керала може да са валели извънземни микроорганизми.

Версията привлича огромно медийно внимание, но доказателствата се оказват слаби.

„Няма ДНК“ се оказва проблем с теста

През 2013 г. Раджкумар Гангапа и Стюарт Хог публикуват нов анализ на клетките.

Те установяват, че червеният пигмент и клетъчната обвивка затрудняват проникването на веществата, използвани при стандартното оцветяване на ДНК. След като пигментът е предварително отстранен, учените успяват ясно да установят наличие на ДНК.

Това премахва един от основните аргументи за предполагаемия извънземен произход.

Има научни спорове около точната класификация на някои от изследваните клетки – например анализ от 2014 г. поставя под въпрос част от по-ранните идентификации. Но няма надеждно доказателство, че частиците са дошли от Космоса.

Но една част от загадката остава

Най-добре подкрепеното обяснение е, че червеният цвят идва от огромно количество биологични спори или клетки, попаднали в дъждовните облаци.

По-трудният въпрос е как толкова много частици са се концентрирали във въздуха и защо валежите са били толкова локализирани.

Още първият официален доклад признава, че механизмът, чрез който голямо количество спори е било издигнато и разпределено в атмосферата, не е напълно изяснен.

Така Червеният дъжд над Керала не е доказателство за извънземен живот, както понякога се твърди. Но и без тази сензация историята остава впечатляваща – през няколко седмици мусонът действително носи милиони микроскопични биологични частици, достатъчни да превърнат обикновения дъжд в течност с цвета на кръв.