Вечерта на 21 октомври 1978 година започва като рутинен тренировъчен полет. 20-годишният австралиец Фредерик Валентич излита от Мелбърн със своя нает едномоторен самолет Cessna 182L. Дестинацията му е остров Кинг, разположен в бурните води на Басовия проток. Условията за летене са добри, а младият мъж има нужда от натрупване на летателни часове, за да сбъдне голямата си мечта – да стане пилот в комерсиалната авиация.

Полетът върви по план до 19:06 часа. Тогава Валентич се свързва с контролната кула в Мелбърн и задава един на пръв поглед обикновен въпрос, който обаче поставя началото на една от най-големите загадки на XX век.

Игра на котка и мишка в небето

Валентич пита диспечера Стив Роби дали на неговата височина (под 1500 метра) има друг регистриран трафик. Отговорът от земята е категоричен: няма абсолютно никакви други самолети в района.

Пилотът обаче съобщава, че вижда голям непознат обект с четири ярки светлини, който току-що е преминал с огромна скорост над него. В следващите няколко минути разговорът между Валентич и контролната кула става все по-напрегнат. Младият мъж описва, че обектът се връща и започва да орбитира около него. Според думите му, машината има продълговата форма, блестяща метална повърхност и излъчва силна зелена светлина.

Диспечерът многократно иска от Валентич да идентифицира обекта. Пилотът звучи объркан, но същевременно изненадващо спокоен. Той съобщава, че обектът си "играе някаква игра" с него, появявайки се от различни страни с невъзможна скорост.

Последните 17 секунди

В 19:12 часа ситуацията ескалира. Валентич съобщава, че двигателят на неговата Cessna започва да прекъсва и да работи неравномерно. Диспечерът го пита за намеренията му, а пилотът отговаря, че ще продължи към остров Кинг.

След това следват последните думи на Фредерик Валентич, които и до днес предизвикват тръпки: "Този странен самолет отново кръжи над мен... Той виси във въздуха и това не е самолет."

Веднага след тази реплика радиовръзката не прекъсва рязко. Вместо това микрофонът остава отворен в продължение на точно 17 секунди. В ефира се чува странен, стържещ метален звук, който нито един аудио експерт по-късно не успява да идентифицира. След това настъпва пълна тишина.

Океанът, който не връща нищо

Австралийските власти реагират незабавно. Започва мащабна операция по издирване по въздух и вода, която обхваща хиляди квадратни километри от Басовия проток. Търсенето продължава няколко дни, но резултатът е нулев. Не е открито нито петно от гориво, нито парче от фюзелажа, нито тялото на пилота. Самолетът буквално се е изпарил.

Липсата на доказателства ражда десетки теории. Поради интереса на самия Валентич към НЛО преди инцидента, уфолозите побързват да обявят случая за класическо отвличане от извънземни. От друга страна, скептиците и авиационните експерти предполагат, че младият пилот е изпаднал в пространствена дезориентация. Според една от най-популярните реалистични теории, той е летял обърнат с главата надолу, бъркайки светлините на собствения си самолет, отразени във водата, с чужд обект, докато накрая не се е разбил в океана.

Нито едно от тези обяснения обаче не може да разчете категорично мистериозния 17-секунден стържещ звук в края на записа. Почти половин век по-късно, досието за полет Валентич остава отворено, а истината за това какво наистина се е случило в тъмното австралийско небе продължава да липсва.