Японското енотовидно куче, по-известно като тануки, е едно от онези животни, чието име и външен вид лесно могат да подведат. Черната маска около очите и набитото тяло напомнят на енот, но тануки не е близък роднина на енотите. То принадлежи към семейство Кучета и е по-близко до лисиците, вълците и домашното куче. Съвременната Mammal Diversity Database го приема като отделен вид с научно име Nyctereutes viverrinus, макар някои други класификации все още да го разглеждат като японски подвид на обикновеното енотовидно куче.

В Япония обикновено се разграничават две основни форми. Тануки от Хоншу, Шикоку и Кюшу се наричат хондо тануки, а животните от Хокайдо — езо тануки. Те имат компактно тяло, къси крака, заоблени уши и гъста сиво-кафява козина. През зимата космената покривка става толкова плътна, че животното изглежда значително по-едро, отколкото е в действителност.

Тануки е най-активно през нощта и може да живее в гори, земеделски райони, край реки и дори в големи градове. Наблюдения в парковете на Токио показват, че животните променят часовете си на активност и избора си на храна според степента на урбанизация и наличните ресурси. Това им позволява да използват както естествена храна, така и остатъци, оставени от хората.

Хранителният режим е изключително разнообразен. Тануки ядат насекоми, червеи, жаби, дребни бозайници, плодове, ядки и други растителни части. Те не са бързи и специализирани ловци, а по-скоро приспособими събирачи, които използват онова, което могат да намерят в дадения сезон. Тази гъвкавост е една от причините да се справят сравнително добре и в райони, силно променени от човека.

Една от най-интересните им особености е използването на постоянни места за изхождане, наричани общи латрини. На едно и също място могат да оставят изпражнения няколко различни животни. Освен чисто практична функция, тези места вероятно служат и за обмен на информация чрез миризми — кой е преминал през района, с какво се е хранил и дали наблизо има други членове на групата.

За разлика от животните, с които често са сравнявани, тануки обикновено не образуват големи глутници. Те могат да се движат по двойки или в малки семейни групи, а двамата родители участват в отглеждането на малките. Тази социална организация е по-близка до поведението на някои други представители на семейство Кучета, отколкото до начина на живот на истинските еноти.

Реалното животно обаче е само половината от историята. В японския фолклор тануки е представяно като свръхестествено същество, способно да променя външността си, да приема човешки образ и да заблуждава пътниците. Обикновено не е зъл демон, а весел и понякога глуповат измамник, който използва магията си за шеги, храна или саке. Този образ се появява в народни разкази, картини, керамика и съвременната популярна култура.

Много от познатите керамични фигурки пред ресторанти и магазини представят тануки с широка усмивка, сламена шапка, бутилка саке и голям корем. Те не са реалистични изображения на животното, а съчетание от фолклор, хумор и символи на благополучие. Затова в Япония думата „тануки“ може да означава както истинското енотовидно куче, така и митологичния хитрец от приказките.

В действителността животните са доста по-предпазливи. Те избягват пряк контакт с хората, но често пресичат пътища и навлизат в населени места през нощта. Автомобилният трафик е сериозна причина за смъртност, особено в райони с гъста пътна мрежа. Проучване на японските магистрали установява връзка между развитието на пътната инфраструктура и увеличаването на броя на прегазените енотовидни кучета.

Към това се добавят загубата на зелени площи, болестите и конкуренцията с внесения в Япония американски енот. Двете животни изглеждат сходно, но американският енот е чужд и инвазивен вид, докато тануки е част от местната японска фауна. Объркването между тях понякога затруднява както общественото разбиране, така и мерките за управление на дивите животни.

Японското енотовидно куче не е енот, не е домашно куче и със сигурност не може да се преобразява в човек. То е приспособим нощен представител на семейство Кучета, който е успял да намери място както в японските гори, така и в огромни градове като Токио.

Фолклорният тануки може да заблуждава хората с магии. Истинският ги заблуждава само с външността си.