В тропическата гора има животни, които се крият с цветове, други разчитат на сенките, а трети просто остават напълно неподвижни.

Но една необикновена група жаби използва нещо, което изглежда почти невъзможно за гръбначно животно:

прозрачност.

Стъклените жаби принадлежат към семейство Centrolenidae и се срещат единствено в тропическите части на Централна и Южна Америка. Познати са около 150 вида, живеещи главно в гори край чисти потоци и реки. Повечето са малки, нощни и прекарват голяма част от живота си върху листа и клони над водата.

Погледнати отгоре, те не изглеждат чак толкова странно.

Гърбът им обикновено е зелен — понякога ярък, понякога осеян с жълти или тъмни петна. Така жабата почти се слива с листото, върху което почива. Но когато бъде погледната отдолу, започва истинската магия.

Кожата на корема при много видове е прозрачна или полупрозрачна. През нея могат да се видят части от храносмилателната система, черният дроб, костите, кръвоносните съдове, а при някои видове — дори биещото сърце. Не всички представители на семейството са еднакво прозрачни, но именно тази особеност им дава общото име „стъклени жаби“.

На пръв поглед прозрачният корем изглежда като лоша идея. Ако хищникът може да вижда вътрешните ти органи, не ставаш ли по-лесна мишена?

Всъщност ефектът е обратният.

Когато жабата почива върху листо, зеленият ѝ гръб се слива с растителността, а полупрозрачните краища на тялото намаляват рязката граница между животното и фона. Вместо да изглежда като ясно очертана жаба, тя прилича на мека зеленикава сянка върху листото.

Но учените откриват, че поне един вид е развил още по-невероятен трик.

При изследване на Hyalinobatrachium fleischmanni е установено, че докато жабата спи през деня, тя премахва близо 90% от червените кръвни клетки от общото кръвообращение и ги събира в черния дроб. Така червеният цвят, който иначе би издавал тялото ѝ, почти изчезва, а прозрачността може да се увеличи два до три пъти.

Черният дроб на жабата е обвит в тъкан с отразяващи кристали, която помага събраната кръв да остане скрита. Когато животното се събуди и започне да се движи, червените кръвни клетки отново навлизат в кръвообращението.

Това поставя любопитен медицински въпрос.

При човек толкова голямо натрупване на кръвни клетки на едно място би могло да доведе до опасни съсиреци. Стъклената жаба обаче очевидно успява да събира и освобождава кръвта си, без да получава тромбоза. Учените все още се опитват да разберат как го прави и дали този механизъм може някога да помогне за изследването на нарушенията в кръвосъсирването при хората.

Животът на стъклените жаби е тясно свързан с течащата вода.

По време на размножителния сезон мъжките застават върху листа край потоци и издават характерни звуци, с които привличат женските. Яйцата често се снасят върху листа, висящи над водата, вместо директно в нея. Когато поповите лъжички се излюпят, те падат от листото в потока и продължават развитието си на дъното.

Това поставя яйцата в опасно положение.

Те могат да изсъхнат, да бъдат нападнати от насекоми, змии или други хищници. Затова при много видове мъжките пазят яйчните купчинки, поддържат ги влажни и защитават бъдещото поколение. При стъклените жаби бащинската грижа не е сантиментален жест — тя може да бъде разликата между оцеляване и унищожение на цялото потомство.

Възрастните жаби се хранят главно с малки безгръбначни. Те ловуват през нощта, а лепкавите възглавнички по пръстите им позволяват да се придържат към влажните листа. Тялото им е изградено за живот в свят от клони, дъжд, хлъзгави повърхности и постоянен шум от течаща вода.

Но точно тази специализация ги прави уязвими.

Много видове имат малки и ограничени местообитания. Унищожаването и раздробяването на горите, замърсяването на потоците, промените в климата, болестите по земноводните и незаконната търговия могат бързо да засегнат отделни популации. Състоянието е различно при всеки вид, но за земноводните като цяло загубата на местообитания и инфекциозните заболявания остават сред най-сериозните заплахи.

Стъклените жаби изглеждат крехки, но са преживели милиони години еволюция.

Те не са напълно невидими.
Не са направени от стъкло.
И прозрачността им не е съвършена.

Но когато малка зелена жаба легне неподвижно върху листо и скрие почти цялата си кръв в черния дроб, границата между животното и гората започва да изчезва.

А през прозрачното ѝ тяло можем да видим не само биещо сърце.

Можем да видим докъде е способна да стигне еволюцията, когато оцеляването зависи от това да бъдеш там… без никой да разбере.