На 27 юли 1955 година небето над Югозападна България става сцена на една от най-тежките и забравени авиационни трагедии в Европа.

Самолет на израелската авиокомпания El Al лети към Израел. Машината е Lockheed Constellation — един от елегантните символи на следвоенната гражданска авиация. На борда има 51 пътници и 7 души екипаж. Никой от тях не знае, че след минути самолетът ще се превърне в политически инцидент, военна цел и трагедия без оцелели. Aviation Safety Network посочва самолета като Lockheed L-149 Constellation с регистрация 4X-AKC, катастрофирал северно от Петрич, като загиват всички 58 души на борда.

Полетът е редовен международен маршрут към Тел Авив. Последният етап започва от Виена в 02:53 ч. сутринта. Машината трябва да следва определен въздушен коридор, но над района има гръмотевична активност и проблеми с навигацията. Според авиационното описание на случая екипажът вероятно погрешно разчита радионавигационен сигнал, което отклонява самолета от курса му и го насочва към югославско-българската граница.

Това отклонение се случва в най-лошия възможен момент от историята.

Светът е в Студена война. България е част от Източния блок. Границите са наблюдавани нервно, небето е зона на подозрение, а всеки непознат самолет може да бъде приет не като грешка, а като заплаха. Пътническият Constellation навлиза в българското въздушно пространство — и срещу него са изпратени два съветски изтребителя МиГ-15. Jewish Balkans описва, че самолетът е трябвало да лети над Югославия и Гърция, но се отклонява и влиза в България, след което български МиГ-15 го следват през западната част на страната.

От този момент нататък историята става ужасяващо кратка.

Изтребителите приближават самолета. Българската страна по-късно твърди, че са били използвани предупредителни действия, включително трасиращи изстрели. Но гражданският самолет продължава на юг, към гръцката граница. Малко преди да напусне българското въздушно пространство, е дадена заповед да бъде свален.

Първата атака поврежда самолета. Той започва да снижава. Следва втора атака. Машината вече гори и вероятно екипажът се опитва да направи аварийно кацане. След около пет минути идва трети удар. Самолетът се разпада във въздуха и пада в района край Петрич. Според Aviation Safety Network причината за разрушаването е попадение, което води до пожар, загуба на налягане и взривни повреди в крилото и фюзелажа.

Няма оцелели.

Всички 58 души умират — хора, които само часове по-рано са били пътници в обикновен международен полет. Някои са се прибирали. Други са пътували по работа. Трети са били просто в грешния самолет, в грешното небе, в грешната епоха.

Но трагедията не приключва с катастрофата.

Първоначално българското комунистическо правителство не признава веднага какво се е случило. На следващия ден започва официално разследване, но израелски екип не е допуснат пълноценно да участва. По-късно българската комисия стига до заключение, че самолетът е нарушил въздушното пространство, но и че реакцията е била непропорционална.

Точно тук случаят става повече от авиационна катастрофа.

Той се превръща в огледало на Студената война — време, в което една навигационна грешка може да бъде прочетена като вражеска операция, а един пътнически самолет — като военна заплаха. В нормални условия машината можеше да бъде ескортирана, принудена да кацне или идентифицирана. Но през 1955 г. небето не е просто въздух. То е граница. И всяка граница е натъпкана със страх.

След трагедията започват дипломатически спорове и искания за компенсации. Израел завежда дело срещу България в Международния съд в Хага през 1957 г.; самият съд описва случая като възникнал от унищожаването на самолет на израелска авиокомпания от българската противовъздушна отбрана. През 1963 г. Jewish Telegraphic Agency съобщава, че е постигнато споразумение България да плати компенсация на Израел за израелските жертви, макар въпросът за обезщетенията да остава сложен и разделен между различни групи пострадали семейства.

И все пак парите не могат да върнат онова, което е изгубено.

Дълги години мястото край Рупите остава почти без знак, който да напомня какво се е случило там. Едва през 2019 г. е открит малък паметник в памет на жертвите, по инициатива, свързана с местен ученически клуб „Анне Франк“ в Петрич и израелското посолство.

Днес El Al Flight 402 е история, която звучи почти нереално, защото се случва близо до нас, над българска земя. Това не е далечна трагедия от друг континент. Това е случай, в който България влиза в световната авиационна история по най-мрачния възможен начин.

Един самолет се отклонява.
Два изтребителя излитат.
Една заповед е дадена.
И 58 човешки живота изчезват за минути.

Истината?

Полет 402 не е просто катастрофа. Той е предупреждение колко опасен става светът, когато страхът вземе решение по-бързо от разума.