Viverra zibetha, известна като голяма индийска цивета, често е погрешно възприемана като необичаен вид дива котка. Приликата е разбираема — животното има издължено тяло, остра муцуна и хищнически зъби. В действителност то принадлежи към семейство Viverridae, в което влизат циветите, генетите и техните близки родственици. Семейството е част от разред Хищници, но циветата не е представител на семейство Котки.

Външността ѝ е достатъчно характерна, за да бъде разпозната дори на неясни снимки от фотокапани. Козината е сива или кафеникава, с черни петна и надлъжни линии по тялото. Отстрани на шията преминават контрастни черни и бели ивици, краката обикновено са тъмни, а опашката е украсена с широки черни пръстени. Възрастните животни могат да тежат между 5 и 11 килограма, което ги прави значително по-едри от много други азиатски цивети.

Ареалът на вида обхваща голяма част от Южна и Югоизточна Азия — от районите покрай Хималаите и Североизточна Индия през Непал, Бутан и Бангладеш до Мианмар, Тайланд, Камбоджа, Лаос, Виетнам, части от Китай и Малайския полуостров. Среща се от морското равнище до планински райони на повече от 3000 метра височина. Тази широка екологична приспособимост е една от причините видът все още да се запазва в сравнително голяма част от историческото си разпространение.

Голямата индийска цивета използва вечнозелени и листопадни гори, храсталаци, тревисти райони и понякога местности в близост до човешки селища. Тя е предимно наземно животно, макар да може да се катери, а през деня често се укрива в гъста растителност или в дупки, изкопани от други животни. Активна е главно през нощта и обикновено живее самостоятелно.

Менюто ѝ е разнообразно. Тя ловува дребни бозайници, птици, жаби, змии и насекоми, но може да яде също яйца, плодове, корени, риба и раци. Близо до населени места понякога напада домашни птици или претърсва отпадъци, което я поставя в конфликт с хората. Подобно на много други средно големи хищници, циветата не е специализиран ловец, а използва храната, която е достъпна в дадения район и сезон.

Една от най-известните особености на циветите са жлезите около основата на опашката. Те произвеждат силно миришещ секрет, с който животното маркира присъствието си и предава информация на други представители на вида. Секретът съдържа ароматни вещества, сред които циветон, и в миналото е използван като съставка във високата парфюмерия. Голямата индийска цивета също е била отглеждана и улавяна заради този секрет, макар днес ловът за месо да представлява по-сериозна заплаха в много части от ареала ѝ.

Тук е важно да се направи едно уточнение. Голямата индийска цивета често се свързва с прочутото кафе копи лувак, но основният вид, използван за производството му, е азиатската палмова цивета — Paradoxurus hermaphroditus. Това е друго животно от същото семейство, с различен начин на живот и външен вид.

Според оценката на Международния съюз за защита на природата видът е в категория „Незастрашен“, но общата тенденция на популацията е намаляваща. Статусът не означава, че животното е защитено от проблеми. В Лаос, Виетнам и части от Китай циветите са силно засегнати от лов и от масовото поставяне на телени примки, които улавят безразборно наземни животни. Преобразуването на горите в земеделски площи допълнително улеснява достъпа на ловци до останалите местообитания.

Широкото разпространение на Viverra zibetha засега предпазва вида от по-висока категория на застрашеност, но положението не е еднакво навсякъде. В някои защитени територии на Тайланд, Мианмар, Индия и Непал животното все още се регистрира сравнително редовно, докато в силно ловувани райони подходящите гори могат да останат почти без цивети. Това показва, че наличието на дървета само по себе си не е достатъчно — необходим е и реален контрол върху лова.

Голямата индийска цивета не разполага със славата на тигъра или леопарда, но изпълнява важна роля като хищник, чистач и разпространител на семена. Потайният ѝ начин на живот означава, че голяма част от поведението ѝ все още е слабо проучено. В повечето случаи присъствието ѝ се установява не чрез пряко наблюдение, а чрез фотокапани, следи и местата, които използва за маркиране.