На около десет километра източно от грузинския град Гори река Мтквари преминава покрай гол скален масив, който отдалеч трудно подсказва какво се крие в него. Когато човек се приближи, в скалата започват да се появяват входове, стълбища, улици и огромни издълбани помещения. Това е Уплисцихе — Uplistsikhe, чието име приблизително означава „крепостта на владетеля“ или „крепостта на господаря“. Археологическите данни показват присъствие на хора в района още към края на II хилядолетие пр.н.е., а по-късно мястото се превръща в един от значимите политически и религиозни центрове на древна Грузия.

Уплисцихе често е наричан „пещерен град“, но това определение е малко подвеждащо. Повечето помещения не са естествени пещери, пригодени за живот, а пространства, умишлено издълбани и оформени в скалата. Комплексът заема приблизително осем до девет хектара. Между отделните помещения са прокарани проходи, стълби и улици, а градът разполага с укрепления, входове и водоснабдителна система. От него до река Мтквари води и тунел, който вероятно е позволявал достъп до вода и защитено движение в условия на обсада.

Най-интензивният период на изграждане на древния комплекс се свързва приблизително с IV–III век пр.н.е. По това време Уплисцихе се развива като важен култов център на царство Картли, познато на гръцките и римските автори като Иберия. Архитектурата показва контакти с различни културни традиции от Анатолия, Иран и античния свят. Някои от големите помещения имат сводове и декоративни тавани, издялани така, че камъкът да наподобява дървени греди и архитектурни конструкции.

Именно тук се крие една от най-интересните особености на Уплисцихе. Това не е просто група примитивни убежища, а градска среда, в която камъкът е използван почти като строителен материал. Вместо да издигат стените нагоре, майсторите отнемат материал и оформят сградите навътре в скалата.

Археолозите откриват помещения за живеене и обществени функции, култови пространства, складове, винени преси и места за съхраняване на вино. Открити са също златни, сребърни и бронзови украшения, керамика и скулптурни фрагменти от различни епохи. Част от находките показват, че градът е бил включен в далеч по-широки търговски и културни връзки, отколкото изолираният му днес вид предполага.

През района преминават важни маршрути между източната и западната част на Кавказ, свързвани по-късно с мрежата на Пътя на коприната. Разположението над Мтквари дава на Уплисцихе не само религиозно, но и военно и търговско значение. Контролът върху подобно място означава контрол върху движението по долината.

В началото на IV век ситуацията се променя. Картли приема християнството и старият езически център постепенно губи религиозното си значение за сметка на новите християнски средища. Но градът не изчезва. В самия комплекс започват да се появяват християнски храмове, като така върху едно и също място остават видими следи от две различни религиозни епохи. През втората половина на VI век в скалата е оформена трикорабна базилика, а през IX–X век е построен и друг християнски храм от камък и тухли.

Именно тази църква днес се откроява над светлите скали на Уплисцихе. Тя често присъства на снимките като контраст между изсечената антична архитектура и средновековното християнство.

Парадоксално, след първоначалния спад градът отново придобива голямо значение през Средновековието. UNESCO посочва IX–XI век като един от периодите на най-голям разцвет на Уплисцихе. Крепостта се намира в центъра на политическите борби за грузинските земи и продължава да бъде важен стратегически пункт.

В популярните туристически описания едно от най-впечатляващите помещения се нарича „Залата на царица Тамар“. Името лесно създава впечатление, че прочутата грузинска владетелка действително е живяла там. Това обаче не е доказано. Наименованието е традиционно, докато самото помещение вероятно е значително по-старо. Такива подробности са добър пример как около археологическите обекти постепенно се натрупват легенди, които започват да звучат като сигурна история.

С Уплисцихе е свързано и друго предание. Според него градът бил издълбан от роби, на които давали кирки с обикновен метал отвън и злато отвътре. Когато работникът изтъркал външния слой и достигнел златото, получавал свободата си и благородния метал като награда. Историята се разказва и от официалния туристически портал на Грузия, но е представена именно като легенда, а не като установен исторически факт.

Съдбоносният удар идва през XIII век. Монголските нашествия опустошават Уплисцихе и градът никога повече не възстановява предишното си значение. Населението постепенно намалява, а през следващите столетия скалните помещения са използвани предимно като временни убежища при войни и нападения.

Природата също нанася щети. Силното земетресение в района на Гори през 1920 г. поврежда части от комплекса, а меката скала постоянно е изложена на ерозия от вятър, вода и температурни промени. Затова запазването на Уплисцихе е необичайно сложна задача — за разлика от обикновена каменна сграда тук самият хълм едновременно е фундамент, стена и покрив.


Днес Уплисцихе е защитен археологически и архитектурен комплекс с национално значение. От 2007 г. се намира в предварителния списък на Грузия за световното наследство на UNESCO. Това уточнение е важно: често се среща твърдението, че Уплисцихе вече е обект на световното наследство, но към момента той е кандидат в Tentative List, а не окончателно вписан обект.

Запазеното днес е само част от многовековния град, но структурата му все още може да бъде проследена. Посетителят преминава по издълбани улици, влиза в церемониални зали, вижда отвори за съхранение на вино, стъпала, водни канали и проходи, използвани преди повече от две хилядолетия.

Това прави Уплисцихе различен от обикновена руина. При повечето древни градове виждаме останалите основи на сградите. Тук голяма част от „сградите“ никога не са били издигани — те са били извадени от самата скала. Именно затова повече от три хилядолетия история остават видими върху един и същ хълм: от бронзовата епоха и езическите култове до християнските църкви и средновековните войни.