На пръв поглед Rummu Quarry изглежда почти прекалено красиво, за да има историята, която стои зад него. Светлата варовикова планина се издига над прозрачна синьо-зелена вода, а само на няколко метра от брега под повърхността започват да се различават покриви, стени и останки от индустриални конструкции. Това не е естествено планинско езеро. Водата е запълнила място, което някога е било действаща кариера.

Историята започва през 1938 г., когато в Руму започва организиран добив на варовик и т.нар. Vasalemma marble — особен местен варовик, чиято структура и външен вид наподобяват мрамор. Още от началото производството е свързано със затворнически труд. Историческите сведения посочват, че затворът Муру е създаден през 1937–1938 г., а негови затворници са използвани за добива и обработката на камъка.

През следващите десетилетия комплексът се разраства. По време на съветския период затворници от Муру и Руму работят в кариерата, където се добива варовик за строителството и промишлеността. Кариерата трябва постоянно да бъде отводнявана, защото изкопът постепенно слиза под естественото ниво на подпочвените води. Мощни помпи извеждат водата навън и поддържат работните площадки сухи.

Това е важният детайл, без който днешният пейзаж трудно може да бъде разбран. Докато помпите работят, водата е изкуствено държана далеч от кариерата. Когато добивът приключва през 90-те години и изпомпването е прекратено, подземните води започват да се връщат там, където естествено биха били. Кариерата се запълва сравнително бързо и част от инфраструктурата остава под водата.

Точно тук популярните интернет разкази често добавят малко повече драматизъм от необходимото. Понякога се твърди, че „целият затвор бил изоставен за една нощ и погълнат от водата“. Това не е точно.

Самият затвор Муру не изчезва под езерото. Той продължава да функционира дълго след наводняването на кариерата и е окончателно затворен през 2012 г. Частите под водата са предимно съоръжения на кариерата, стопански постройки, гаражи, стени, техника и други структури, свързани с индустриалния и затворническия комплекс. Днес останалата суха част на Муру функционира като музей.

Под водата обаче действително има необикновен пейзаж.

Гмуркачите могат да преминават покрай потънали сгради, гаражи и останки от минно оборудване. На места се виждат дървета, които са били залети след покачването на водата, създавайки своеобразна подводна гора. Официалният туристически портал на Естония описва дъното като нещо подобно на „подводен музей“.

Особено впечатляваща е прозрачността на водата. Светлият варовиков терен и подпочвеният произход на голяма част от водата дават на езерото характерния синьо-зелен вид, който го прави толкова популярно във фотографии и видеа. Това обаче не означава, че езерото е тропическа лагуна — през зимата температурата на водата може да бъде само няколко градуса над нулата.

До езерото се издига още една от най-разпознаваемите части на Руму — огромният светъл хълм. Често го наричат „пепелна планина“, но той не е вулканична пепел. Това е насип от отпадъчния материал, натрупан при десетилетията добив и обработка на варовика. Постепенно той се оформя в суров, почти лунен пейзаж от светъл каменен материал.

След възстановяването на независимостта на Естония през 1991 г. системата, която поддържа кариерата и затворническото производство, постепенно губи предишната си функция. Отделният затвор Руму съществува до 2000 г., докато Муру продължава да работи до 2012 г. Така индустриалната история и историята на самия затвор приключват в различни моменти — още една причина разказът за внезапно „изоставен подводен затвор“ да е прекалено опростен.

Днес мястото се е променило почти до неузнаваемост. Rummu Quarry е официално туристическо пространство с плаж, гмуркане, шнорхелинг, SUP дъски, лодки и маршрути за разходки. До него работи и музеят на затвора Муру, където могат да бъдат разгледани килии, наказателни помещения, работни зони и други части от бившия затвор.

Плуването и изкачването по насипа обаче не са напълно безрискови. Самият оператор изрично посочва, че плуването и изкачването се извършват на собствен риск. Под водата има стари конструкции, метални части и сгради, а някои пространства са подходящи само за гмуркачи с необходимата подготовка.

Най-необичайното в Руму е колко бързо едно място може да промени значението си. В продължение на десетилетия това е кариера, свързана с тежък затворнически труд. След това помпите спират, водата се връща и част от същата инфраструктура изчезва под повърхността.

Днес хората плуват там, където някога са работили затворници, а водолази преминават през останките на индустриален комплекс, който никога не е бил предназначен да се превърне в езеро. Именно това прави Rummu Quarry толкова необичайно — красивият пейзаж не е построен като туристическа атракция. Той е страничният резултат от изчезването на цяла индустриална система.