Сред хълмовете на централната част на Лаос се намира един от най-необичайните археологически пейзажи в света. На десетки места върху платото Сиенг Кхуанг са разпръснати огромни каменни съдове, наподобяващи делви. Някои стоят самостоятелно, други образуват цели групи от стотици. Официално са известни повече от 2100 подобни мегалитни делви, а отделни екземпляри достигат между един и три метра височина.

На пръв поглед те изглеждат почти грубо издялани, но изработката им е изисквала сериозни умения. Камъкът е оформян в масивни кухи съдове, след което делвите са транспортирани до местата, на които ги виждаме днес. Някои от тях се намират на склонове и възвишения, далеч от предполагаемите кариери. Как точно древните хора са местили толкова тежки каменни конструкции без съвременна техника, все още няма окончателен отговор. ЮНЕСКО отбелязва, че самото производство и преместване на делвите свидетелства за общество със значителни технически способности.

Първите сериозни археологически изследвания започват през 30-те години на XX век благодарение на френската археоложка Мадлен Колани. Тя изследва множество групи от делви и открива около тях човешки останки, фрагменти от кости, керамика, мъниста и метални предмети. Още тогава Колани предполага, че странните съдове вероятно са свързани с погребални ритуали. По-късните проучвания постепенно започват да подкрепят тази идея.

Според оценката, с която Равнината на делвите е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2019 г., основната мегалитна традиция е свързана с периода приблизително между 500 г. пр.н.е. и 500 г. сл.н.е., като на някои места дейността може да е продължила и по-късно. Археолозите са открили не само самите съдове, но и каменни дискове, погребения, надгробни маркери, кариери и различни погребални дарове.

Най-интересната следа към истинското им предназначение обаче идва от човешките останки. На някои места са открити първични и вторични погребения около делвите, а в отделни съдове – фрагменти от изгорени кости и зъби. Това кара археолозите да предполагат, че делвите са били част от сложен погребален процес. Възможно е тялото първоначално да е било поставяно или обработвано по един начин, а по-късно костите да са били премествани и погребвани повторно.

През 2026 г. тази теория получи особено силна подкрепа. При изследване на голяма каменна делва в обект 75 археолози откриха останките на най-малко 37 души. Костите не били в естествено анатомично положение, което подсказва, че вероятно са били поставяни там след разлагането на телата. Радиовъглеродните анализи показват погребална дейност приблизително между 890 и 1160 г. сл.н.е., което означава, че поне някои от делвите са били използвани или преизползвани векове след създаването им.

Това откритие не решава напълно загадката. Все още не знаем кои точно са били хората, създали първите делви, как е било организирано обществото им и защо тази традиция постепенно изчезва. Възможно е различните групи делви да са използвани по различно време и дори от различни общности.

Местните легенди предлагат далеч по-живописно обяснение. Според една от тях районът някога бил обитаван от великани. След победа в голяма война техният владетел Кхун Чеунг наредил да бъдат направени огромните съдове, в които да се приготвя оризово вино за продължителните празненства. Това, разбира се, е фолклор, но показва колко необичайни са изглеждали делвите дори за поколенията, които са живели край тях векове по-късно.

Историята на мястото има и много по-нова, трагична глава. По време на войните в Индокитай районът е подложен на тежки бомбардировки. Невзривени боеприпаси десетилетия наред затрудняват археологическите проучвания и достъпа до някои обекти. При включването на Равнината на делвите в списъка на ЮНЕСКО организацията отбелязва значителния напредък при разчистването на защитените компоненти от невзривени боеприпаси.

Днес Равнината на делвите е едновременно археологически паметник и свидетелство за култура, чието име не е оцеляло. Знаем как изглеждат нейните монументи и все повече разбираме как са били използвани, но хората зад тях все още остават почти напълно неизвестни. А именно това превръща повече от две хиляди каменни съда в една от най-интригуващите загадки на Югоизточна Азия.