През лятото на 1964 г. изследователска работа по склоновете на Уилър Пийк в американския щат Невада завършва с отсичането на необичайно стар бор. Дървото е известно сред местните планинари като „Прометей“, а по-късно се превръща в символ на трудния баланс между научното изследване и опазването на природата. Случаят често се разказва като история за учен, който случайно унищожава най-старото дърво на света, но документалните подробности са по-сложни.
Прометей е представител на вида Pinus longaeva, известен като бор от Големия басейн с дълга продължителност на живота. Тези дървета растат високо в планините, където студът, вятърът и бедните почви забавят растежа им. Част от дървесината може да изглежда мъртва, а тесни ивици жива кора да поддържат отделни части от короната. Това е една от причините боровете да запазват жизненост в продължение на хилядолетия.
Географът Доналд Къри изследва историята на ледниците в района. Възрастта на старите борове може да помогне за определянето на възрастта на земните форми, върху които растат, а ширината на годишните пръстени съхранява информация за условията през отделни години. Къри получава разрешение от тогавашния стопанин на територията — американската Горска служба — да отсече дървото.
За непосредствената причина съществуват няколко версии. Според една пробивният инструмент, използван за изваждане на тънка цилиндрична проба от ствола, се повредил. Други разкази посочват, че инструментът не бил достатъчно дълъг за огромния ствол или че изследователят искал да разгледа цял напречен срез. Службата на националните паркове на САЩ изрично отбелязва, че не може да установи със сигурност кой разказ е верният.
След отсичането преброяването на пръстените разкрива 4862 видими годишни пръстена. Допълнителни оценки поставят действителната възраст близо до 4900 години или дори повече, тъй като при суровите условия някои пръстени може да липсват или да бъдат непълни. Важно е да се прави разлика между преброени пръстени и оценка за цялата възраст.
Днес историята на Прометей е част от разказа на Националния парк „Големият басейн“. Тя не отменя научната стойност на изследванията с дървесни пръстени, но ясно показва защо за особено редки и стари природни обекти са необходими строги процедури за събиране на проби. Използваната фотография на Джеймс Р. Боулдин показва действителния пън на Прометей, заснет след събитието, а не архивен кадър от отсичането през 1964 г.
Коментари