В пустинния пейзаж на южната част на Перу има планински склон, който от въздуха изглежда така, сякаш някой внимателно го е перфорирал. Хиляди кръгли вдлъбнатини образуват дълга и сравнително права ивица, която следва билото на Монте Сиерпе – „Змийската планина“.

Археолозите наричат мястото и Band of Holes – „Ивицата от дупки“.

И броят им е впечатляващ – приблизително 5200.

Ивицата е дълга около 1,5 километра, ширината ѝ варира между 14 и 22 метра, а отделните дупки обикновено са между 1 и 2 метра в диаметър и между половин и един метър дълбоки. Някои са просто изкопани в почвата, докато други са частично укрепени с камъни.

Най-интересното е, че дупките не са разположени хаотично.

Те са групирани в най-малко 60 отделни секции, между които има празни пространства. В някои участъци се виждат редове от по осем дупки, в други – последователности от седем или осем. Именно тази организация се оказва една от най-важните следи към предназначението на мястото.

Загадка, позната повече от 90 години

Монте Сиерпе не е ново археологическо откритие. През 1933 г. въздушни снимки на района, направени от Робърт Шипи и публикувани от National Geographic Society, показват странната структура в пълния ѝ мащаб.

От земята е трудно да се разбере цялостната картина. От въздуха обаче хилядите дупки приличат на огромна система, умишлено начертана върху планината.

Точното ѝ предназначение остава неясно в продължение на десетилетия.

Предлагани са най-различни обяснения. Според някои дупките може да са били гробове. Други предполагат, че са използвани за съхраняване на храна, събиране на вода или улавяне на влагата от мъглата. Съществуват и идеи, че става дума за защитна система или някакъв необичаен геоглиф.

Нито една от тези версии обаче не успява убедително да обясни едновременно огромния брой дупки, тяхното подреждане и местоположението на Монте Сиерпе.

Кой ги е направил?

Археологическите доказателства сочат, че мястото вероятно е създадено по време на т.нар. Късен междинен период – приблизително между 1000 и 1400 г., преди районът да бъде включен в империята на инките.

Откритите керамични фрагменти свързват мястото с културата Чинча, която развива силна държава по южното крайбрежие на Перу.

По-късно Монте Сиерпе продължава да бъде използван и при инките, приблизително между 1400 и испанското завоевание през 1532 г.

Има и по-точна следа.

Парче въглен, открито в една от дупките, е радиовъглеродно датирано между приблизително 1320 и 1405 г. Това поставя използването на мястото непосредствено преди или около началото на разширяването на инките в региона.

Новото откритие

През 2025 г. международен екип археолози публикува ново подробно изследване на Монте Сиерпе, което през 2026 г. излиза в списание Antiquity.

Учените използват високорезолюционни снимки от дронове и вземат проби от седиментите на част от дупките.

Резултатите променят представата за мястото.

В почвата са открити микроскопични растителни останки, свързани с култури и растения, използвани от местното население. Данните включват следи от растения, които биха могли да бъдат пренасяни като храна или стоки, както и материали, използвани за кошници и опаковки.

Това подсказва, че поне част от дупките може някога да са съдържали кошници, вързопи или количества земеделска продукция.

И тогава подреждането им започва да придобива смисъл.

Пазар с хиляди „отделения“?

Монте Сиерпе се намира на стратегическо място между долината Чинча и долината Ика, недалеч от маршрути, свързващи крайбрежните райони с високите части на Андите.

Тоест това е подходящо място за среща на хора, идващи от различни райони и носещи различни продукти.

Една от новите хипотези е, че първоначално обектът може да е функционирал като огромен организиран пазар за размяна на стоки.

В този сценарий отделните групи дупки вероятно са били използвани от различни общности, семейства или производители. В тях временно са поставяни кошници с царевица, други земеделски продукти или стоки, които след това са били разменяни.

Това би обяснило и защо пространството между отделните секции позволява сравнително лесно придвижване.

Но след идването на инките мястото може да е получило друга функция.

Огромна счетоводна таблица върху планината

Най-любопитната част от новото изследване е сравнението между разположението на дупките и кипу – известната система от връвчици и възли, използвана от инките за записване на числа, данъци, количества и други административни сведения.

Изследователите откриват повтарящи се числови модели в различните секции на Монте Сиерпе.

В един участък например има девет последователни реда от по осем дупки. В друг – шест реда по седем и още един ред от осем, което прави точно 50.

Тези закономерности подсказват, че броят и организацията на дупките може да са имали значение, а не просто да са резултат от постепенно хаотично разширяване.

Затова учените предлагат възможността инките да са използвали вече съществуващото място като своеобразна физическа счетоводна система за събиране и отчитане на данъци или трибути.

Ако това е вярно, Монте Сиерпе би представлявал нещо изключително необичайно – счетоводна система, която вместо върху хартия или глинени плочки е изградена директно върху ландшафта.

Решена ли е загадката?

Все още не напълно.

Самите автори подчертават, че функцията на Монте Сиерпе не може да бъде доказана окончателно. Археологическите данни обаче вече дават малко подкрепа за старите версии, според които дупките са били използвани основно за погребения, защита, добив на материали или събиране на вода.

Новото обяснение е по-сложно и вероятно включва две различни епохи.

Преди инките мястото може да е служило като организирано пространство за размяна на продукти между местните общности. След включването на района в империята същата система вероятно е била адаптирана за административно отчитане и събиране на данъци.

Това превръща странните 5200 дупки от загадъчна аномалия в възможен пример за начин, по който древните общества са използвали самия пейзаж за организиране на икономиката си.

И все пак на Монте Сиерпе няма надписи, които да обяснят кой е изкопал всяка дупка и какво точно е поставял в нея. Затова планината вероятно още дълго ще запази част от загадката си.