Когато се говори за раждането на киното, обикновено се споменават братята Люмиер и историческата им прожекция в Париж през 1895 г. В Съединените щати пък името на Томас Едисън е неразривно свързано с ранните технологии за движещи се изображения.

Но седем години преди прожекцията на Люмиер един почти забравен френски изобретател вече записва хора, които се движат пред камера.

И кадрите са оцелели.

Името му е Луи Еме Огюстен Льо Пренс.

Льо Пренс е роден през 1841 г. в Мец, Франция. По-късно изучава химия и физика, а през 60-те години се установява в английския град Лийдс. Там се занимава с фотография и различни техники за обработване на изображения. През 80-те години интересът му постепенно се насочва към проблем, над който по същото време работят изобретатели в различни страни – как поредица от отделни фотографии да бъде превърната в убедително движещо се изображение.

От 16 обектива към истинска кинокамера

Първият му сериозен опит е доста странна машина.

През 1886 г. Льо Пренс създава камера с 16 обектива, които трябва последователно да заснемат отделните фази на движението. Той подава заявление за американски патент през ноември същата година и го получава в началото на 1888 г.

Но системата с много обективи има очевиден недостатък – отделните изображения се заснемат от малко различни позиции.

Льо Пренс започва работа върху много по-важно решение: камера с един обектив, през който последователно преминава лента от светлочувствителен материал.

И именно тази камера ще остави името му в историята.

Оригиналният апарат, построен в Лийдс през 1888 г., е запазен в колекцията на Science Museum Group. Той използва неперфорирана лента, която се придвижва между две ролки зад един снимачен обектив.


14 октомври 1888 г.

На 14 октомври 1888 г. Льо Пренс поставя камерата в градината на дома на своите роднини в Рундахей, Лийдс.

Пред обектива застават четирима души.

Те просто вървят в кръг и се движат пред камерата.

Нищо специално като сюжет. Няма актьори, сценарий или декор.

Но резултатът е нещо историческо.

Кратката поредица става известна като Roundhay Garden Scene. Science Museum Group я определя като най-стария запазен филм в света. На същия ден Льо Пренс заснема и сина си, който свири на акордеон. По-късно през октомври снима движението на пешеходци, каруци и превозни средства по Leeds Bridge.

Днес от тези експерименти са останали само кратки фрагменти, но те са направени години преди системите на Едисън да станат публично достъпни и преди братята Люмиер да организират прочутата си платена прожекция през декември 1895 г.

Значи Льо Пренс е изобретил киното?

Тук отговорът става по-сложен.

Да заснемеш движещи се изображения е само една част от технологията на киното. Нужно е те да могат надеждно да бъдат възпроизвеждани и прожектирани пред публика.

Съществуват свидетелства, че Льо Пренс е успявал експериментално да прожектира изображенията си в работилницата в Лийдс. Но системата му все още не е превърната в стабилен продукт или демонстрирана пред голяма публична аудитория.

Точно затова историците внимават с определението „изобретател на киното“.

Братята Люмиер успяват да комбинират камера, копиране и прожектиране в практична система и през 1895 г. организират платени публични прожекции. Томас Едисън и неговият екип също превръщат движещите се изображения в работеща индустрия.

Льо Пренс може да е стигнал до някои от най-важните решения по-рано.

Но никога не получава възможност да довърши работата си.

Влакът от Дижон

През 1890 г. Льо Пренс се подготвя да замине за Съединените щати, където живеят съпругата и децата му. Планът му е да представи разработките си и да продължи работата по своята система за движещи се изображения.

Преди пътуването посещава Франция.

Отива при брат си Албер Льо Пренс в Дижон.

На 16 септември 1890 г., според разказа на Албер, той изпраща Луи на гарата и го вижда да се качва на влака за Париж.

Това е последното надеждно свидетелство за него.

Льо Пренс не пристига в Париж.

Няма съобщение за инцидент по линията. Не е намерено тяло. Не е открит и багажът му.

Той просто изчезва.

Къде може да е отишъл?

През следващите години се появяват няколко версии.

Една предполага самоубийство. Льо Пренс има финансови затруднения и работата по машината му поглъща значителни средства. Според тази теория той може умишлено да е направил така, че тялото му никога да не бъде открито.

Проблемът е, че в същото време прави планове за бъдещето и се подготвя за Америка. Няма известно предсмъртно писмо.

Друга версия предполага, че той просто изчезва доброволно, за да започне нов живот.

И за това няма убедителни доказателства.

По-мрачна теория насочва подозрения към брат му Албер, който е последният човек, за когото се твърди, че го е видял. По-късни автори предполагат възможен конфликт, свързан със семейни пари и наследство.

Но отново – това остава хипотеза, а не доказан факт.

А Томас Едисън?

Най-популярната теория неизбежно включва Томас Едисън.

Логиката звучи изкусително: Льо Пренс разработва движещи се изображения преди Едисън, предстои му публична демонстрация в Америка и точно тогава изчезва.

По-късно семейството на Льо Пренс действително се оказва замесено в американските патентни спорове около ранното кино. През 1898 г. синът му Адолф свидетелства в съдебно дело, в което по-ранната работа на баща му се използва срещу претенциите на Едисън за приоритет.

Но тук трябва да се постави ясна граница.

Няма доказателства, че Едисън или негови представители имат нещо общо с изчезването на Льо Пренс. Теорията за убийство заради патенти е привлекателна за книги и документални филми, но не е подкрепена с надеждни доказателства.

Човек без край на историята си

Луи Льо Пренс така и не е намерен. През 1897 г., седем години след изчезването му, той е официално обявен за мъртъв.

По това време историята на киното вече се пише без него.

Едисън и неговите сътрудници развиват кинетоскопа. Братята Люмиер прожектират филми пред плащаща публика. Само за няколко години движещото се изображение се превръща от лабораторен експеримент в нова индустрия.

А камерата на Льо Пренс и няколко секунди от неговите филми остават като доказателство, че той е бил изключително близо до този момент преди почти всички имена, които днес свързваме с раждането на киното. Science Museum Group днес съхранява неговата еднообективна камера и определя Roundhay Garden Scene като най-стария запазен филм.

Затова загадката има две части.

Не знаем какво се е случило с Луи Льо Пренс след 16 септември 1890 г.

Но има и друг въпрос, на който вероятно никога няма да получим окончателен отговор:

ако беше стигнал до Америка и беше показал изобретението си публично, дали днес учебниците щяха да започват историята на киното с неговото име?