На 17 ноември 2012 г. от тихоокеанския бряг на мексиканския щат Чиапас отплава малка открита рибарска лодка. На борда са двама души — опитният рибар Хосе Салвадор Алваренга, родом от Ел Салвадор, и 22-годишният Есекиел Кордоба. Пътуването трябва да бъде рутинен риболов. Вместо това се превръща в един от най-необичайните документирани случаи на оцеляване в открито море. Лодката е официално обявена за изчезнала след влошаване на времето, а местните спасителни служби впоследствие потвърждават, че двамата действително са били търсени.

Машината е обикновена открита фибростъклена рибарска лодка с дължина около седем метра — без истинска кабина и без възможност за продължителен живот на борда. Бурята ги застига далеч от брега. Двигателят се поврежда, GPS оборудването не им помага, а малко след последния радиоконтакт връзката със сушата е загубена. Силният вятър започва да ги изтласква все по-навътре в Тихия океан.


Първият голям проблем не е гладът, а водата. Човек може да издържи седмици с много малко храна, но без прясна вода животът обикновено се измерва в дни. Алваренга по-късно разказва, че двамата чакали дъждовете и събирали водата в съдове, а когато тя липсвала, пиели кръв от уловени костенурки и понякога собствена урина. Последното всъщност увеличава загубата на вода заради съдържащите се соли и не е препоръчителен начин за оцеляване, но специалисти отбелязват, че честите тропически валежи по маршрута правят продължителното снабдяване с прясна вода възможно.

С храната положението е малко по-различно. Океанът около тях е пълен с живот, но те вече нямат нормално работещо риболовно оборудване. Според разказа на Алваренга постепенно се научават да хващат малки риби, морски птици и костенурки. Ядат месото сурово. Морските птици кацат върху лодката, а костенурките осигуряват едновременно храна и течности. Специалистът по физиология на оцеляването Клод Пиантадоси от Duke University определя общия сценарий като физически възможен, макар да отбелязва, че хващането на достатъчно риба с голи ръце би било изключително трудно.

Но двамата не издържат еднакво.

След няколко месеца Кордоба започва да отслабва физически и психически. Според Алваренга той вече не успява да приема суровата храна, повръща и постепенно започва да отказва да яде. Състоянието му се влошава и той умира приблизително четири месеца след началото на дрейфа. От този момент Алваренга остава напълно сам в лодката.

По-късният му разказ описва не само физическа, но и тежка психологическа борба. След смъртта на Кордоба изпада в отчаяние и мисли за самоубийство. Продължителната изолация, липсата на нормален сън, обезводняването и еднообразният хоризонт могат да причинят нарушения във възприемането на времето, халюцинации и загуба на връзка с реалността — реакции, познати и от други случаи на хора, останали дълго време в морето.

Алваренга започва да създава собствен ритъм на деня. Наблюдава птиците, търси храна, събира вода и разговаря мислено с близките си. Точно подобни рутинни действия са описани от специалистите като един от начините хората в продължителна изолация да запазят усещането, че все още имат някакъв контрол над ситуацията.

Периодично на хоризонта се появяват кораби, но малката лодка е почти невидима сред огромния океан. Според Алваренга няколко плавателни съда минават достатъчно близо, за да му дадат надежда, но нито един не го прибира. Месеците продължават да се натрупват.


На 30 януари 2014 г. той най-накрая вижда суша. Това е малък остров, принадлежащ към атола Ебон в Маршаловите острови. Алваренга стига до брега и е открит от местни жители. Дотогава е изминал приблизително 9000–10 800 километра, в зависимост от начина, по който се измерва маршрутът през океана. Продължителността на историята остава известна като 438 дни.

И именно тук започват съмненията.

На първите фотографии Алваренга има дълга коса и брада, но не изглежда толкова скелетоподобен, колкото хората очакват след повече от година в морето. Някои представители на властите в Маршаловите острови първоначално са скептични. След няколко дни обаче лекарите отбелязват обезводняване, отоци, слабост и сериозно физическо изтощение. По-късните проверки откриват и други важни съвпадения — човек с неговия прякор действително е работил като рибар в Чиапас, двама рибари действително изчезват през ноември 2012 г., а регистрацията на лодката съответства на изчезналия съд.

Още по-силен аргумент идва от океанографията.

Изследователи от University of Hawaiʻi at Mānoa използват модел на теченията, ветровете и движението на плаващи обекти в Тихия океан. Те поставят виртуални „плаващи маркери“ край бреговете на Мексико и проследяват движението им в продължение на приблизително 13 месеца. Траекториите се насочват към района на Маршаловите острови и преминават близо до Ебон. Моделът не може да докаже какво точно се е случило в лодката, но показва, че подобен дрейф е напълно физически възможен.

По-късно около историята се появява и по-мрачно твърдение. През 2015 г. семейството на Кордоба предприема съдебни действия и обвинява Алваренга, че е оцелял чрез канибализъм. Той категорично отрича обвинението и заявява, че е хвърлил тялото на спътника си в океана. Публично доказателство, че е ял от тялото на Кордоба, не е представено, затова това твърдение не бива да се повтаря като установен факт.

Има и една друга корекция, която често се пропуска. Алваренга понякога е представян като абсолютния световен рекордьор за най-дълго оцеляване в дрейф. Неговите 438 дни са изключителен съвременен случай, но Guinness World Records посочва историческия японски моряк Огури Джукичи и негов спътник, оцелели приблизително 484 дни след корабокрушение в началото на XIX век. Разликата е, че те разполагат с голям товарен кораб и запаси от соя, докато Алваренга оцелява в малка открита лодка практически без първоначални провизии.

След завръщането на сушата проблемите му не приключват. Той страда от физическа слабост и симптоми на тежка психологическа травма. Медийната сензация около него често се концентрира върху суровата храна, акулите и невероятната дистанция, но вероятно най-тежката част от тези 438 дни е нещо далеч по-просто — самотата.

Историята на Хосе Салвадор Алваренга дълго звучи толкова невероятно, че мнозина автоматично я приемат за измислица. Нито един източник не може да потвърди всяка случка, която той описва от времето, когато е бил сам в Тихия океан. Но основната рамка е подкрепена от независими данни: лодката и двамата рибари изчезват, проведено е издирване, същият съд достига Маршаловите острови, а океанските модели показват маршрут, съвместим с дрейфа.

Така най-невероятната част от историята се оказва и тази, за която има най-силни доказателства: една малка рибарска лодка действително може да бъде пренесена от Мексико почти през целия Тих океан — а човекът в нея може, при изключителна комбинация от умения, дъжд, храна и късмет, да остане жив.