Само два месеца разделят закъснялата защита на тасманийския тигър от смъртта на последния известен представител на вида. През юли 1936 г. тилацинът е обявен за защитено животно. На 7 септември същата година екземплярът, отглеждан в зоопарка „Бомарис“ в Хобарт, умира. Промяната в отношението към необикновения хищник идва след продължително преследване и тежък спад на числеността му.

Името „тасманийски тигър“ може да заблуди човек, който вижда животното за първи път. Тъмните ивици по задната част на тялото обясняват прякора, но тилацинът не принадлежи към котките. Другото му популярно название — тасманийски вълк — също описва прилика във външността. Научното му име е Thylacinus cynocephalus и той е хищен торбест бозайник.

Издължената глава напомня кучешка, но тялото има собствена характерна форма: сравнително къси крака, твърда опашка и редица отчетливи ивици. Женските имат торба с отвор назад, в която се развиват малките. Тази комбинация прави тилацина разпознаваем дори в старите черно-бели снимки, запазени в музейните и зоологическите архиви.

Някога тилацини са живели и в континентална Австралия и Нова Гвинея. В по-късните исторически времена Тасмания остава последното им убежище. Там разширяването на животновъдството ги превръща в предполагаема заплаха за стадата. Животните са ловувани и улавяни, а за убити екземпляри са изплащани награди.

Частни наградни схеми съществуват още от 1830 г., а през 1888 г. такава въвежда и правителството на Тасмания. До края на държавната програма през 1909 г. са изплатени над 2180 награди. Ловът се съчетава с унищожаване на местообитания и конкуренция с внесени животни. Обвиненията към тилацина като основен причинител на загубите сред добитъка не отразяват надеждно цялата картина.

Затова 1936 г. носи болезнен обрат: видът, преследван десетилетия, вече се нуждае от спешна защита. Но правният статут сам по себе си не може да възстанови изчезваща популация. Смъртта в Хобарт остава последният сигурно документиран край на живота на известен жив тилацин.

Това уточнение е съществено. Последният известен екземпляр не означава, че учените могат да посочат точния ден, в който е умряло всяко възможно останало животно в дивата природа. По-късните разкази за срещи с тилацини не са довели до убедително доказателство за оцелял вид. През 1986 г. той е обявен за изчезнал.

Архивната фотография към тази статия показва два живи тилацина в Националния зоопарк във Вашингтон в началото на XX век. Тя е автентичен кадър на вида, а не изображение на последното животно от Хобарт през 1936 г. Запазените снимки позволяват да видим хищника такъв, какъвто е бил, и напомнят колко голяма е разликата между късното признаване на една загуба и навременната защита.

\n

Снимка: Baker; E.J. Keller..