През август 1978 г. трима мъже излитат от Преск Айл в щата Мейн с необичайна цел: да прекосят Атлантическия океан с пилотиран балон. По това време над океана отдавна летят самолети, но задачата с балон все още не е решена успешно. Бен Абруцо и Макси Андерсън вече са опитвали през 1977 г. и знаят колко трудно е подобно начинание.
Сега към тях се присъединява Лари Нюман. Балонът им носи името „Double Eagle II“ и е изпълнен с хелий. За разлика от самолет, той няма двигател, с който екипажът да се насочи по избран маршрут. Възможностите на тримата зависят от височината, на която летят, и от въздушните течения, които срещат в различните атмосферни слоеве.
Управлението на баласта и газовия обем е от решаващо значение. През нощта ниските температури причиняват натрупване на лед по външната повърхност, а през деня слънцето нагрява хелия и променя подемната сила. Само в един ден, 6 август, балонът се спуска до около 1200 метра и по-късно се издига над 7300 метра.
За екипажа тези колебания не са просто любопитни измервания. Те означават решения за безопасността, използването на наличните запаси и траекторията на полета. Балонът трябва да намери подходящите ветрове, а на борда няма обичайна възможност да се кацне за почивка или презареждане над океана.
След 137 часа и 6 минути във въздуха тримата достигат Франция. На 17 август 1978 г. балонът каца в пшенично поле край Мизере. Изминатото разстояние е приблизително 5021 километра. Така „Double Eagle II“ става първият пилотиран балон, който успешно преминава Атлантика.
Постижението идва над половин век след знаменития трансатлантически самолетен полет на Чарлз Линдберг, но изисква напълно различни умения. Гондолата на „Double Eagle II“ днес е част от колекцията на Националния музей на авиацията и космонавтиката на Смитсониън. Историята напомня, че дори без двигател едно летателно средство може да осъществи огромно пътешествие, ако екипажът познава поведението му и атмосферата.
Коментари