На 10 април 1979 г. от космодрума Байконур излита корабът „Союз 33“. На борда са опитният съветски космонавт Николай Рукавишников и Георги Иванов, първият българин, достигнал Космоса. Полетът е част от програмата „Интеркосмос“, чрез която СССР включва представители на партньорски държави в пилотирани мисии. Планирано е двамата да се скачат със станцията „Салют 6“ и да проведат съвместни изследвания с нейния постоянен екипаж.
Още при приближаването обаче възниква сериозна неизправност. Главният двигател на кораба прекратява работата си по-рано от необходимото. Опитът за повторно включване отново завършва с изключване, а екипажът на станцията наблюдава необичайно светещо явление зад кораба. Центърът за управление решава, че продължаването на маневрата е твърде рисковано, и отменя скачването.
Неизправността поставя космонавтите в опасна ситуация. За да се върнат, те трябва да намалят орбиталната си скорост, но специалистите не знаят със сигурност дали резервният двигател е останал неповреден. Принудително изчакване в орбита също крие сериозен риск, тъй като жизнените ресурси на кораба са ограничени. Екипажът трябва да се довери на резервната система, без да има гаранция за успех.
На 12 април е взето решение за спускане. Резервният двигател заработва, но вместо номиналната продължителност на включването функционира по-дълго. Това променя траекторията и капсулата навлиза в атмосферата по стръмен балистичен път. Двамата космонавти са подложени на претоварване около десет пъти земното ускорение — необичайно тежко изпитание дори за подготвен космически екипаж.
Въпреки опасностите капсулата се приземява успешно в Казахстан и Иванов и Рукавишников се завръщат живи. Полетът продължава по-малко от два дни. Скачването със „Салют 6“ не е осъществено, но мисията показва колко важни са резервните системи и бързите решения при авария в орбита. След разследването двигателната система на следващите кораби е преработена.
За България „Союз 33“ остава исторически момент, защото извежда първия български космонавт извън атмосферата. А действителният скафандър на Георги Иванов, съхранен и фотографиран след мисията, напомня за едно пътуване, което е трябвало да бъде научна експедиция, но се превръща в изпитание на човешките възможности и космическата техника.
Коментари