На 20 април 1974 г. остров Хашима край японския град Нагасаки остава без постоянни жители. Само петнадесет години по-рано това място е един от най-гъсто населените участъци на Земята. Върху суша с размери приблизително 480 на 160 метра са живели над 5200 души. Издигали са се многоетажни жилищни блокове, имало е училища, магазини, болница и малки обществени пространства.
Хашима е известен и като Гунканджима, „Островът-боен кораб“. Името идва от силуета на бетонните сгради и защитните морски стени, които от разстояние наподобяват военен кораб. В основата на този странен островен град стои въгледобивът: след като Mitsubishi разширява добива през XIX век, хората започват да живеят над огромна подводна мина. Поради почти липсващото място за нови къщи се изграждат все по-високи бетонни блокове.
По време на най-големия си разцвет около 1959 г. островът достига население от 5267 души според туристическата служба на Нагасаки. За работещите в мината и семействата им това не е било туристическа атракция, а истински град с нормален ежедневен живот. С течение на времето обаче Япония променя енергийната си политика. Нефтът постепенно измества въглищата като водещ енергиен източник.
Официалният музей на Гунканджима уточнява, че церемонията по закриването на мината е на 15 януари 1974 г. На 20 април същата година напускат последните жители. Това не се случва защото всички залежи изведнъж са изчерпани, а във връзка с цялостната икономическа и енергийна промяна. Без поддръжка покриви, стени и балкони бавно се рушат под влиянието на морския въздух, вятъра и тайфуните.
През 2009 г. определени участъци на Хашима са отворени за организирани посещения. Изоставените жилищни блокове и сега са опасни за свободно разглеждане. Две автентични фотографии, приложени към статията, показват действителните бетонни постройки след десетилетия обезлюдяване: първата е от август 2010 г., втората — от май 2012 г. Те не са снимки от последния ден на островитяните през 1974 г.
Коментари