През 1994 г. Клаус Шмидт и негови колеги разпознават огромното археологическо значение на хълм край Шанлъурфа в югоизточна Турция. Мястото е известно още от теренните проучвания през 1963 г., но дотогава каменните фрагменти не са били свързани с толкова мащабен праисторически комплекс.

Разкопките започват през 1995 г. и разкриват кръгли и овални постройки с Т-образни варовикови стълбове. Някои са високи повече от пет метра. По повърхностите им има изображения на диви животни, а отделни релефи подсказват, че стълбовете може да са били разбирани като стилизирани човешки фигури.

Монументалните съоръжения са датирани към десетото и деветото хилядолетие преди новата ера. Това е време на огромни промени, когато в Близкия изток се появяват първите земеделски общности. Откритието променя представата колко рано хората са можели да организират мащабно строителство.

Първоначално мнозина изследователи описват мястото като праисторическо светилище. Съвременната работа на Германския археологически институт обаче разкрива и следи от домашни дейности, както и вероятно постоянно обитаване. Мястото може да е съчетавало обществени и ритуални пространства с всекидневен живот. Значението на всички релефи не е установено.

Оригиналната снимка показва действителните разкопки през 2015 г., много след началото на изследванията. Тя е направена от фотографа Hamdigumus и е публикувана за свободно използване, а не е компютърен макет или архивен кадър от преоткриването през 1994 г.

Снимка: Hamdigumus.