През август 1978 г. в Северна Италия, близо до малкото селище Видрако в Пиемонт, група членове на общността Даманхур започва необичаен строеж. Те прокопават проход в скалата, без да обявяват проекта публично, а работата постепенно се разраства в цяла подземна система от зали. Външният свят дълго време няма представа какво се изгражда под планината.
Идеята е свързана с основателя на общността Оберто Айрауди и неговите духовни възгледи. Членовете на Даманхур виждат в подземните помещения пространство за изкуство, символика и общи ритуали. В продължение на години работят с обикновени инструменти, пренасят изкопания материал и оформят все по-големи пространства. По-късно в тях се появяват живопис, мозайки, витражи и богато украсени архитектурни елементи.
Комплексът получава името „Храмовете на човечеството“. Отделните помещения имат различни художествени теми. Някои са покрити с огледала и изображения, други с каменни колони или сложни цветни мозайки. Съчетанието на инженерни усилия и колективна художествена работа е необичайно, особено като се има предвид, че става дума за частен проект, скрит под земята.
Към 1992 г. съществуването на храмовете излиза наяве и започва продължителен спор относно строителството и разрешителните. В различни разкази се срещат несъвпадащи дати за окончателното разкриване и намесата на властите. Сигурното е, че строежът започва през 1978 г., а в началото на 90-те години вече е публично известен и става предмет на административни действия.
В популярни публикации комплексът понякога е представян като мистериозен древен храм, открит по случайност. Това не е вярно. Той е съзнателно построен в съвременната епоха от общност, чиито участници са добре известни. Няма основание да му се приписва древен археологически произход или непотвърдени свръхестествени свойства.
Днес Даманхур посреща посетители в подземните зали и разказва историята на построяването им. Храмовете са пример за крайно необичайна форма на колективна архитектура и изкуство, чиято история поставя въпроси за свободата на творчество, строителните правила и възможността дългогодишен проект да се развива почти незабелязано.
Коментари